10 окт. 2007 г., 08:41

Вдишвам те

1.8K 0 12
Вдишвам те -
сладко опиянение.
Изтръпвам.
Бурно вълнение.
Потъвам...
Дъх последен
и те няма.
Но сивият свят
е в нова премяна.
С усмивка,
надежда
и спокойствие
поглеждам
небето.
Силно бие
отново сърцето.
Топлина
ме изпълва...
Бавно дъхът
се изплъзва.
Губя се.
Лутам се.
Вече привършва...
Търся те.
Защо още
няма те?
Задушавам се.
Целуни ме.
Умирам.
Спаси ме!





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жулиета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...