Кiara (Киара)
182 300
1 янв. 2008 г., 17:49

Вдовец е вятърът, Аврора... 

  Поэзия
747 0 18

На свят от мостри
присадих сърце.
Очите му са кръпки,
а Господ е шивачът
със мъниста.

 

         *   *   *
 

Обелих юлската луна,
защото исках
аз да бъда
първородна.

 

         *   *   *

 

Небето днес  крещи "дете" -
вдовец е вятърът,
Аврора...

 

        *   *   * 

 

На улицата
зъзнещи ръце
прегръщат "до поискване"
октомври.
 

        *   *   *

 

Любовта прескочи
през сърцето ми веднъж
и линията беше
полиграфно права...

 

        *   *   *

 

Родих момче
и Дяволът
криле му даде.

 

        *   *   *

 

Сезонно свириш ме
петструнно (самота),
а глуха си,
гениално глуха.

 

        *   *   *

 

(предсмъртно)

Пресъхнах, обич,
и разпятията  цъфнаха.

 

        *   *   *

 

Предзалезно
във мъртво-синьо е бемолът
и   драскащ
до разкъсване.

 

       *   *   *

 

От есента остана
къс небе
и черен въглен по платната -
у дома за мъката се пее.

 

       *   *   *

 

По циганските й ръце
познах как свива се
животът.

 

       *   *   *

 

След дъжд по пясъка
следите вдишват
закъснелите...
Къде си?

 

      *   *   *

 

Ключът
е в тишината на камбаните
и още нещо...

 

      *   *   *

 

Порязах утринно луните
и пролетта дойде наивно.
Ти беше първия й... Юда.
Ти беше първия на всички.

 

     *   *   *

 

 

Нощта разля се

в мокротата на очите им.
Къде умират птиците
след юга?

 

     *   *   *

 

Тънкостенно тишината
чупи се в предсричане...
Прощавам ти -
дано ме чуваш във
последното ми липсване.

 

     *   *   *

 

Вдовец е вятърът, Аврора.
Вдовец е след Мария
и животът.

 

© Киара Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??