Вдовец е вятърът, Аврора...
На свят от мостри
присадих сърце.
Очите му са кръпки,
а Господ е шивачът
със мъниста.
* * *
Обелих юлската луна,
защото исках
аз да бъда
първородна.
* * *
Небето днес крещи "дете" -
вдовец е вятърът,
Аврора...
* * *
На улицата
зъзнещи ръце
прегръщат "до поискване"
октомври.
* * *
Любовта прескочи
през сърцето ми веднъж
и линията беше
полиграфно права...
* * *
Родих момче
и Дяволът
криле му даде.
* * *
Сезонно свириш ме
петструнно (самота),
а глуха си,
гениално глуха.
* * *
(предсмъртно)
Пресъхнах, обич,
и разпятията цъфнаха.
* * *
Предзалезно
във мъртво-синьо е бемолът
и драскащ
до разкъсване.
* * *
От есента остана
къс небе
и черен въглен по платната -
у дома за мъката се пее.
* * *
По циганските й ръце
познах как свива се
животът.
* * *
След дъжд по пясъка
следите вдишват
закъснелите...
Къде си?
* * *
Ключът
е в тишината на камбаните
и още нещо...
* * *
Порязах утринно луните
и пролетта дойде наивно.
Ти беше първия й... Юда.
Ти беше първия на всички.
* * *
Нощта разля се
в мокротата на очите им.
Къде умират птиците
след юга?
* * *
Тънкостенно тишината
чупи се в предсричане...
Прощавам ти -
дано ме чуваш във
последното ми липсване.
* * *
Вдовец е вятърът, Аврора.
Вдовец е след Мария
и животът.
© Киара All rights reserved.
