4 июл. 2007 г., 19:40

Вдъхновение

702 0 0

                                   O, вдъхновение мое, ти не си мое.

                                   ТИ идваш като светъл лъч и разпръскваш светлина.

                                   ТИ  си отиваш и като вятър минаваш през косите ми.

                                   Не, ти оставаш блясъка светъл, който свети в тъмата.


                                   Аз не съм, аз когато те нося, защото никой човешки аз е

                                               неспособен да те притежава.

                                    ТИ си ясен знак, ти си съкровеното в сърцата.

                                    Без теб не мога да живея, без теб няма смисъл живота.

                                    ТИ си красотата, идваща отвътре и заличаваща онова,

                                              несъвършенното у мен...                                    
                                    Затова оставаш в сърцето ми отпечатък, за да знам, че

                                                       съм живял истински живот.

                                      И дано аз да оставя отпечатък, за да усетя, че някога съм

                                                        бил истински човек.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бен Ар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...