4.07.2007 г., 19:40

Вдъхновение

698 0 0

                                   O, вдъхновение мое, ти не си мое.

                                   ТИ идваш като светъл лъч и разпръскваш светлина.

                                   ТИ  си отиваш и като вятър минаваш през косите ми.

                                   Не, ти оставаш блясъка светъл, който свети в тъмата.


                                   Аз не съм, аз когато те нося, защото никой човешки аз е

                                               неспособен да те притежава.

                                    ТИ си ясен знак, ти си съкровеното в сърцата.

                                    Без теб не мога да живея, без теб няма смисъл живота.

                                    ТИ си красотата, идваща отвътре и заличаваща онова,

                                              несъвършенното у мен...                                    
                                    Затова оставаш в сърцето ми отпечатък, за да знам, че

                                                       съм живял истински живот.

                                      И дано аз да оставя отпечатък, за да усетя, че някога съм

                                                        бил истински човек.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бен Ар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...