Jul 4, 2007, 7:40 PM

Вдъхновение

  Poetry
701 0 0

                                   O, вдъхновение мое, ти не си мое.

                                   ТИ идваш като светъл лъч и разпръскваш светлина.

                                   ТИ  си отиваш и като вятър минаваш през косите ми.

                                   Не, ти оставаш блясъка светъл, който свети в тъмата.


                                   Аз не съм, аз когато те нося, защото никой човешки аз е

                                               неспособен да те притежава.

                                    ТИ си ясен знак, ти си съкровеното в сърцата.

                                    Без теб не мога да живея, без теб няма смисъл живота.

                                    ТИ си красотата, идваща отвътре и заличаваща онова,

                                              несъвършенното у мен...                                    
                                    Затова оставаш в сърцето ми отпечатък, за да знам, че

                                                       съм живял истински живот.

                                      И дано аз да оставя отпечатък, за да усетя, че някога съм

                                                        бил истински човек.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бен Ар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...