23 дек. 2009 г., 01:58

Вдъхновение

840 0 0

ВДЪХНОВЕНИЕ



Поглеждам вечер звездите кристални

на тъмния, мастилен фон.

И мислите ми политат безкрайни,

към тайния, необятен простор.

 

А там е моята малка звезда

със трепкаща, чиста светлина.

Изпълваща сърцето ми с Любов,

готова да вдъхне в душата ми зов.

 

И бавно протягам готова ръка

към четката с точния цвят.

И платното се пълни с багри в нощта

от истински, далечен, но приказен свят.

 

Неземна дъга от небесния свод

залива пространството с много живот.

Творецът да праща дъха си е готов

и да раздава без мяра своята чиста любов.

 

Благодаря му за тази изява, с палитра в ръка.

Благодаря му за непреходната красота.

Която опитвам да изразя

чрез несъвършените си сетива.

 

 

И моля да имам и сила, и свобода

да пресъздавам вселенската красота.

Която да пълни Духа по света

с обич, любов и безкрай светлина!

 

Мария Кузманова

11 март, 2007 г.

Атланта

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Кузманова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...