23.12.2009 г., 1:58 ч.

Вдъхновение 

  Поезия » Гражданска
534 0 0

ВДЪХНОВЕНИЕ



Поглеждам вечер звездите кристални

на тъмния, мастилен фон.

И мислите ми политат безкрайни,

към тайния, необятен простор.

 

А там е моята малка звезда

със трепкаща, чиста светлина.

Изпълваща сърцето ми с Любов,

готова да вдъхне в душата ми зов.

 

И бавно протягам готова ръка

към четката с точния цвят.

И платното се пълни с багри в нощта

от истински, далечен, но приказен свят.

 

Неземна дъга от небесния свод

залива пространството с много живот.

Творецът да праща дъха си е готов

и да раздава без мяра своята чиста любов.

 

Благодаря му за тази изява, с палитра в ръка.

Благодаря му за непреходната красота.

Която опитвам да изразя

чрез несъвършените си сетива.

 

 

И моля да имам и сила, и свобода

да пресъздавам вселенската красота.

Която да пълни Духа по света

с обич, любов и безкрай светлина!

 

Мария Кузманова

11 март, 2007 г.

Атланта

 

© Мария Кузманова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??