ВДЪХНОВЕНИЕ

Поглеждам вечер звездите кристални

на тъмния, мастилен фон.

И мислите ми политат безкрайни,

към тайния, необятен простор.

А там е моята малка звезда

със трепкаща, чиста светлина.

Изпълваща сърцето ми с Любов,

готова да вдъхне в душата ми зов.

И бавно протягам готова ръка

към четката с точния цвят.

И платното се пълни с багри в нощта

от истински, далечен, но приказен свят.

Неземна дъга от небесния свод

залива пространството с много живот.

Творецът да праща дъха си е готов

и да раздава без мяра своята чиста любов.

Благодаря му за тази изява, с палитра в ръка.

Благодаря му за непреходната красота.

Която опитвам да изразя

чрез несъвършените си сетива.

И моля да имам и сила, и свобода

да пресъздавам вселенската красота.

Която да пълни Духа по света

с обич, любов и безкрай светлина!

Мария Кузманова

11 март, 2007 г.

Атланта