24 апр. 2011 г., 20:04

Вдъхновение

869 0 0

       ВДЪХНОВЕНИЕ

 

Открехнах 

врата непозната.

Прекрачих загадъчен праг.

Стихия ме грабна

ОТТАТЪК,

в трептящ

от вибрации

свят.

 

Уда́ри ме гръм

и разтъ́рси

унилите ми сетива.

Светкавица мощна откърти

от мен

вкаменени слова.

 

Което очите видяха,

и чух,

и докоснах,

и знам –

с поток от енергии

вля се  

в сърцето ми –

бликащ фонтан.

 

Изригна у мен

предузнание

и детерминира

на кръст

магически звездни послания.

Отля

мисълта ми

калъп.

Попи́ в него

страст хаотична –   

клокочеща

чувствена смес...

 

... Изпърха с криле

неизричан,

невиждан,

нечуван куплет...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Луканов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...