Apr 24, 2011, 8:04 PM

Вдъхновение

  Poetry » Other
867 0 0

       ВДЪХНОВЕНИЕ

 

Открехнах 

врата непозната.

Прекрачих загадъчен праг.

Стихия ме грабна

ОТТАТЪК,

в трептящ

от вибрации

свят.

 

Уда́ри ме гръм

и разтъ́рси

унилите ми сетива.

Светкавица мощна откърти

от мен

вкаменени слова.

 

Което очите видяха,

и чух,

и докоснах,

и знам –

с поток от енергии

вля се  

в сърцето ми –

бликащ фонтан.

 

Изригна у мен

предузнание

и детерминира

на кръст

магически звездни послания.

Отля

мисълта ми

калъп.

Попи́ в него

страст хаотична –   

клокочеща

чувствена смес...

 

... Изпърха с криле

неизричан,

невиждан,

нечуван куплет...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Луканов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...