24.04.2011 г., 20:04

Вдъхновение

864 0 0

       ВДЪХНОВЕНИЕ

 

Открехнах 

врата непозната.

Прекрачих загадъчен праг.

Стихия ме грабна

ОТТАТЪК,

в трептящ

от вибрации

свят.

 

Уда́ри ме гръм

и разтъ́рси

унилите ми сетива.

Светкавица мощна откърти

от мен

вкаменени слова.

 

Което очите видяха,

и чух,

и докоснах,

и знам –

с поток от енергии

вля се  

в сърцето ми –

бликащ фонтан.

 

Изригна у мен

предузнание

и детерминира

на кръст

магически звездни послания.

Отля

мисълта ми

калъп.

Попи́ в него

страст хаотична –   

клокочеща

чувствена смес...

 

... Изпърха с криле

неизричан,

невиждан,

нечуван куплет...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Луканов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...