ВДЪХНОВЕНИЕ
Открехнах
врата непозната.
Прекрачих загадъчен праг.
Стихия ме грабна
ОТТАТЪК,
в трептящ
от вибрации
свят.
Уда́ри ме гръм
и разтъ́рси
унилите ми сетива.
Светкавица мощна откърти
от мен
вкаменени слова.
Което очите видяха,
и чух,
и докоснах,
и знам –
с поток от енергии
вля се
в сърцето ми –
бликащ фонтан.
Изригна у мен
предузнание
и детерминира
на кръст
магически звездни послания.
Отля
мисълта ми
калъп.
Попи́ в него
страст хаотична –
клокочеща
чувствена смес...
... Изпърха с криле
неизричан,
невиждан,
нечуван куплет...
© Димитър Луканов Всички права запазени