24.04.2011 г., 20:04

Вдъхновение

866 0 0

       ВДЪХНОВЕНИЕ

 

Открехнах 

врата непозната.

Прекрачих загадъчен праг.

Стихия ме грабна

ОТТАТЪК,

в трептящ

от вибрации

свят.

 

Уда́ри ме гръм

и разтъ́рси

унилите ми сетива.

Светкавица мощна откърти

от мен

вкаменени слова.

 

Което очите видяха,

и чух,

и докоснах,

и знам –

с поток от енергии

вля се  

в сърцето ми –

бликащ фонтан.

 

Изригна у мен

предузнание

и детерминира

на кръст

магически звездни послания.

Отля

мисълта ми

калъп.

Попи́ в него

страст хаотична –   

клокочеща

чувствена смес...

 

... Изпърха с криле

неизричан,

невиждан,

нечуван куплет...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Луканов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...