Вдъхновение
Избухна букет
фойерверки.
Не само в небето
и в мойта глава.
Бедна и клета,
напук поетеса –
прашинка в пустиня,
стръкче трева.
И от балкона -
скромен, но моя.
Животът се случва
не на шега.
Челото ми грее –
нимб.
И посягам
към листа и молива
вдън нощта,
ах, нощта.
© Христина Комаревска Все права защищены