Вдъхновение...
Запява вън птичият хор...
Събужда се вече зората.
В сърцето надежда трепти.
Олеква ми някак в душата.
Очите жадуват простора...
Отвъд хоризонта надничат.
И мисли нахлуват във мен.
За всичко, което обичам...
За милия, родния край.
За песен жътварска в полята...
За ширнали зрели жита...
И ромон на ручей в гората.
За моите мили, обични деца.
За тези, които ги няма...
В полусън обхождам Земята.
До болка е всичко познато...
А гълъбче рано загукало -
Напомня, че мама ме чака.
Да зърне познато лице...
Чувам - до моето малко сърце -
голямо във ритъм пулсира...
Отварям широко и ведро очи!
И вярата наша намирам.
Събудена - бавно на глас аз изричам!
Добро утро! Днес ще е хубав денят!
Отново в Живота се вричам!
Защото аз имам най-добрите Приятели!
И Близки, които обичам!
На нашата по-голяма дъщеря Магдалена, която днес навършва 40 години - с майчина Обич!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Минчева Все права защищены
