26 нояб. 2017 г., 21:12

Вдъхновение

445 2 4

Мое копие бяло. Моя дръзка мечта.

Мое светло начало. Мой си дъх - суета.

Моя крепка надежда. Звън камбанен е тя.

Към мира все поглежда. Ще обгърне света.

Стих мой още неписан. Неподписан с кръвта.

И роман неорисан, скрит дълбоко в дланта.

Продължение Мое и борба с' съвестта.

Имай бъдеще свое. Превземи дързостта.

Аз на теб посвещавам свойте нежни черти.

Имаш право на избор. На вземи ме чети.

Напиши продължение, но на своя живот.

И черпи вдъхновение. Не надявай хомот.

Пей, играй и танцувай. Подарих ти луна.

Под звездите пирувай, но върни ми света.

Не обиждай простора. Даже с вятъра тичай.

Срещай стойностни хора и безмерно обичай!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Янчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...