26.11.2017 г., 21:12

Вдъхновение

443 2 4

Мое копие бяло. Моя дръзка мечта.

Мое светло начало. Мой си дъх - суета.

Моя крепка надежда. Звън камбанен е тя.

Към мира все поглежда. Ще обгърне света.

Стих мой още неписан. Неподписан с кръвта.

И роман неорисан, скрит дълбоко в дланта.

Продължение Мое и борба с' съвестта.

Имай бъдеще свое. Превземи дързостта.

Аз на теб посвещавам свойте нежни черти.

Имаш право на избор. На вземи ме чети.

Напиши продължение, но на своя живот.

И черпи вдъхновение. Не надявай хомот.

Пей, играй и танцувай. Подарих ти луна.

Под звездите пирувай, но върни ми света.

Не обиждай простора. Даже с вятъра тичай.

Срещай стойностни хора и безмерно обичай!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Янчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...