28 февр. 2025 г., 07:57

Вдъхновение

348 0 1

Седя спокоен и гледам в точка.

На делата дал съм им отсрочка.

Ако има нещо да се върши днес,

нека да отиде на друг адрес!

 

И ме обзема силно вдъхновение.

Казвам си, нека е стихотворение.

Започвам, и не мога да престана,

от рими вече дъх не ми остана.

 

Глася го да е написано лирично,

а се получава някак неприлично.

Мозъкът заспал искам да събудя,

но успешно друго ще възбудя.

 

Опитвам се да съм мелодичен,

но излиза всеки стих различен.

Сложа там някоя игрива дума,

тогава как разтяга се локума!

 

Старая се да е поне възпитано,

обаче идва малко унизително.

На стиха, съдържащ три обиди

и простакът гордо ще завиди.

 

Обзет от това противоречие,

смирено търся мнението нечие,

как мога все така да бъркам

и после изумен очи да търкам.

 

Разчитам аз на чуждо мнение,

но не намирам там спасение.

Едно им казвам с думи прости

и неусетно сам съм си на гости.

 

Отказвам се повече да пиша.

Ще си потърся вече друга ниша.

Вместо с римите да си играя,

ще опитам себе си да разгадая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Разчитам аз на чуждо мнение,
    но не намирам там спасение."
    "...Отказвам се повече да пиша.
    Ще си потърся вече друга ниша..."

    Въоръжиш ли се с търпение
    ще дочакаш чуждо мнение.
    Но дали ще ти хареса?
    ("Интересът клати феса"
    Писането не зарязвай
    кой каквото ще да казва.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...