Сълза изтри тъгата от душата,
изчезна болката, лицето засия!
Огря живота ми ефирна светлината,
сърцето мое отново замечта!
И виждам - чудо пред прага ми застана,
аз му отварям пътната врата!
И с нежност блага да влезе го приканям,
а то ме учи - какво е свобода!
© Валентина Харизанова Все права защищены