15 июл. 2007 г., 20:44

Вече не си мой

972 0 2
 

Вече не си мой,

няма да плача, а ще надигна радостен вой!

Защото не мога да се задоволя

да бъда от всичките една,

помни - всичко се връща

и някой ден,

когато дойдеш в мойта къща

и молиш ме на колене

да бъдеш с мен,

моят отговор ще бъде НЕ!!!

Който си мисли,

че ще  моля да съм с теб - греши

Не мога да бъда с такъв като теб - помни.

В живота има хиляди мъже,

а аз пък още съм дете...

Използваш ти всички момичета,

като  обсиваш  ги с подаръци и комплименти...

А те обичат да са с тебе в тези моменти...

ПОМНИ, че няма да плача,

че вече не си мой...

Ще надигна радостен вой,

макар със пълни очи... със сълзи...

Колкото и да ме боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Игнатова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Похвална е позицията,която заема героинята,а следователно и авторката!Поздрав!
  • Похвално е описаното в стихотворението!Защото е най-трудно да обърнеш нова страница в живота си и да продължиш напред...Ако е по действителен случай,знай,че ме караш да се гордея с теб направо и ти трябва да се гордееш със себе си!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...