Jul 15, 2007, 8:44 PM

Вече не си мой

  Poetry
970 0 2
 

Вече не си мой,

няма да плача, а ще надигна радостен вой!

Защото не мога да се задоволя

да бъда от всичките една,

помни - всичко се връща

и някой ден,

когато дойдеш в мойта къща

и молиш ме на колене

да бъдеш с мен,

моят отговор ще бъде НЕ!!!

Който си мисли,

че ще  моля да съм с теб - греши

Не мога да бъда с такъв като теб - помни.

В живота има хиляди мъже,

а аз пък още съм дете...

Използваш ти всички момичета,

като  обсиваш  ги с подаръци и комплименти...

А те обичат да са с тебе в тези моменти...

ПОМНИ, че няма да плача,

че вече не си мой...

Ще надигна радостен вой,

макар със пълни очи... със сълзи...

Колкото и да ме боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Похвална е позицията,която заема героинята,а следователно и авторката!Поздрав!
  • Похвално е описаното в стихотворението!Защото е най-трудно да обърнеш нова страница в живота си и да продължиш напред...Ако е по действителен случай,знай,че ме караш да се гордея с теб направо и ти трябва да се гордееш със себе си!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...