gucci (Мария Игнатова ) gucci (Мария Игнатова )
20
Jul 15, 2007, 8:44 PM

Вече не си мой

  Poetry
969 0 2
 

Вече не си мой,

няма да плача, а ще надигна радостен вой!

Защото не мога да се задоволя

да бъда от всичките една,

помни - всичко се връща

и някой ден,

когато дойдеш в мойта къща

и молиш ме на колене

да бъдеш с мен,

моят отговор ще бъде НЕ!!!

Който си мисли,

че ще  моля да съм с теб - греши

Не мога да бъда с такъв като теб - помни.

В живота има хиляди мъже,

а аз пък още съм дете...

Използваш ти всички момичета,

като  обсиваш  ги с подаръци и комплименти...

А те обичат да са с тебе в тези моменти...

ПОМНИ, че няма да плача,

че вече не си мой...

Ще надигна радостен вой,

макар със пълни очи... със сълзи...

Колкото и да ме боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Игнатова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • LYCKI (Росица Петрова)
    LYCKI (Росица Петрова)
    Похвална е позицията,която заема героинята,а следователно и авторката!Поздрав!
  • posh` (Таня Атанасова)
    posh` (Таня Атанасова)
    Похвално е описаното в стихотворението!Защото е най-трудно да обърнеш нова страница в живота си и да продължиш напред...Ако е по действителен случай,знай,че ме караш да се гордея с теб направо и ти трябва да се гордееш със себе си!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0