danda (Даниела)
358 1129
12 окт. 2010 г., 15:01

Вече нямам какво да ти дам 

  Поэзия » Другая
1093 0 8

Аз отдавна нямам какво да ти кажа,
въпросите дълги и сложни пресъхнаха,
болка накриво заседна в клепача ми
и пирува разголена чак до разсъмване.

Вече нямам ръце, от студа да те пазя,
а дъхът теменужен зла слана го попари,
куци врани вият гнездо на перваза
и кълват настървено скръб от дланта ми.

Нямам глас пеперуден, да те стигне по пътя -
с вещица стара за остра кама размених,
ампутирах със нея сълзите, любовта си прокудих,
като храм опустял само прилепен мрак приютих.

Аз отдавна нямам какво да ти кажа
и да искам нямам какво да ти дам.
Куца врана самотна стърчи на паважа,
милостиня събира за новия храм.

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мнооого добро! Поздравления, Данда!!!
  • "Куца врана самотна стърчи на паважа,
    милостиня събира за новия храм..."
    Силни поетични образи създаваш!
  • невероятно хубаво, докосващо стихотворение...
    радвам се на стиховете ти...изключителна поезия твориш...
    Даниела, сърдечно те прегръщам.
  • ,,куци врани вият гнездо на перваза
    и кълват настървено скръб от дланта ми.''

    Настръхвах като четях!
  • Поздрави ! Много ми хареса !
  • Много красиво казано!Харесвам!
  • Страшно добър стих!!!
    Респект!
  • За всяка вяра храм се намира!Само ако надеждата не умира...
    Поздравления, Данда!
Предложения
: ??:??