Вече нямам какво да ти дам
Аз отдавна нямам какво да ти кажа,
въпросите дълги и сложни пресъхнаха,
болка накриво заседна в клепача ми
и пирува разголена чак до разсъмване.
Вече нямам ръце, от студа да те пазя,
а дъхът теменужен зла слана го попари,
куци врани вият гнездо на перваза
и кълват настървено скръб от дланта ми.
Нямам глас пеперуден, да те стигне по пътя -
с вещица стара за остра кама размених,
ампутирах със нея сълзите, любовта си прокудих,
като храм опустял само прилепен мрак приютих.
Аз отдавна нямам какво да ти кажа
и да искам нямам какво да ти дам.
Куца врана самотна стърчи на паважа,
милостиня събира за новия храм.
© Даниела All rights reserved.
