Вече нямам какво да ти дам
Аз отдавна нямам какво да ти кажа,
въпросите дълги и сложни пресъхнаха,
болка накриво заседна в клепача ми
и пирува разголена чак до разсъмване.
Вече нямам ръце, от студа да те пазя,
а дъхът теменужен зла слана го попари,
куци врани вият гнездо на перваза
и кълват настървено скръб от дланта ми.
Нямам глас пеперуден, да те стигне по пътя -
с вещица стара за остра кама размених,
ампутирах със нея сълзите, любовта си прокудих,
като храм опустял само прилепен мрак приютих.
Аз отдавна нямам какво да ти кажа
и да искам нямам какво да ти дам.
Куца врана самотна стърчи на паважа,
милостиня събира за новия храм.
© Даниела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мнооого добро! Поздравления, Данда!!!
-
"Куца врана самотна стърчи на паважа,
милостиня събира за новия храм..."
Силни поетични образи създаваш! -
невероятно хубаво, докосващо стихотворение...
радвам се на стиховете ти...изключителна поезия твориш...
Даниела, сърдечно те прегръщам. -
,,куци врани вият гнездо на перваза
и кълват настървено скръб от дланта ми.''
Настръхвах като четях! -
Поздрави ! Много ми хареса !
-
Много красиво казано!Харесвам!
-
Страшно добър стих!!!
Респект! -
За всяка вяра храм се намира!Само ако надеждата не умира...
Поздравления, Данда!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
