3 мая 2008 г., 14:19

Вече пораснах

1.2K 0 2

Защо това ми причини,

се питат моите очи,

защо това нарани,

което обичаше допреди?

Бързо ме захвърли и потърси другаде любов,

но не видя колко рани остави

след себе си без зов.

Но ти такъв си бил,

просто влюбено е било моето сърце,

чак сега разбирам

колко лъгана съм била, че обичана съм.

Ти такъв ще си останеш -

както беше допреди,

аз пораснах и не вярвам вече във мечти,

сега искам само да спре да боли

от това, че бях наивна

и повярвах, че има любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...