3 мая 2008 г., 14:19

Вече пораснах

1.2K 0 2

Защо това ми причини,

се питат моите очи,

защо това нарани,

което обичаше допреди?

Бързо ме захвърли и потърси другаде любов,

но не видя колко рани остави

след себе си без зов.

Но ти такъв си бил,

просто влюбено е било моето сърце,

чак сега разбирам

колко лъгана съм била, че обичана съм.

Ти такъв ще си останеш -

както беше допреди,

аз пораснах и не вярвам вече във мечти,

сега искам само да спре да боли

от това, че бях наивна

и повярвах, че има любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...