May 3, 2008, 2:19 PM

Вече пораснах

  Poetry » Love
1.2K 0 2

Защо това ми причини,

се питат моите очи,

защо това нарани,

което обичаше допреди?

Бързо ме захвърли и потърси другаде любов,

но не видя колко рани остави

след себе си без зов.

Но ти такъв си бил,

просто влюбено е било моето сърце,

чак сега разбирам

колко лъгана съм била, че обичана съм.

Ти такъв ще си останеш -

както беше допреди,

аз пораснах и не вярвам вече във мечти,

сега искам само да спре да боли

от това, че бях наивна

и повярвах, че има любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...