23 июл. 2011 г., 20:13

Вечен скитник

664 0 3

Скитник в пустошта безкрайна

търси своя дом уютен.

Търси къщата незнайна,

щото е човек загубен.

 

Скоро той такъв намира.

В него той се настанява.

Ала после той открива,

че домът се разрушава.

 

Той във втори се изнася,

после в трети и четвърти.

Има вечната нагласа

да намери почви твърди.

 

Вечно той ще обикаля,

ще потъва в плаващ пясък.

Всеки дом ще се сравнява

със земята с гръм и трясък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандостен Калций Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за мненията!
    Идеята ми е, че човек където и да се настани, никъде няма да се чувства абсолютно сигурен, защото "основите" на дома винаги могат да бъдат оспорени, а понякога и напълно неверни.
  • Само не става ясно защо всеки дом се разрушава.
  • Идейно е, но би могло да бъде и по-поетично.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...