23 июл. 2011 г., 20:13

Вечен скитник

667 0 3

Скитник в пустошта безкрайна

търси своя дом уютен.

Търси къщата незнайна,

щото е човек загубен.

 

Скоро той такъв намира.

В него той се настанява.

Ала после той открива,

че домът се разрушава.

 

Той във втори се изнася,

после в трети и четвърти.

Има вечната нагласа

да намери почви твърди.

 

Вечно той ще обикаля,

ще потъва в плаващ пясък.

Всеки дом ще се сравнява

със земята с гръм и трясък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандостен Калций Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за мненията!
    Идеята ми е, че човек където и да се настани, никъде няма да се чувства абсолютно сигурен, защото "основите" на дома винаги могат да бъдат оспорени, а понякога и напълно неверни.
  • Само не става ясно защо всеки дом се разрушава.
  • Идейно е, но би могло да бъде и по-поетично.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...