Вечен устрем

26 дек. 2007 г., 09:16

Поэзия » Любовная

530 0 6

Издигам се във време неразделно.
Отключвам къщата, в която съм заспивала
и на разсъмване зората съм прегръщала.
Проклинам и възвеличавам
устрема на някогашната си ненасита.
Откривам свободата на мечтите
и нямам сили отново да ги имам.
В едно със минали прокоби и дъх на мед
заравям сластните си гримове.
Не бях ли ласка?...
Не бях ли спомен по небивала надежда?
Една увличаща ме неразбрана жажда
покрива ме с поквара и ми се надсмива.
И ето днес и утре, и нататък
ще съм нечия насита.
И в облак от любов,
в окови от продажни думи за кой ли път
ще моля да се вричам.

Таня Кирилова

06.10.2007

Свързани произведения

vitaniya (Таня Цветанова)

2007-12-28T22:42:36+02:00

Много силен стих! Поздравления, Таня!
жулиетЪ (Вяра Филипова)

2007-12-26T21:27:16+02:00

Впечатлена съм, Таня!
Индиана (Криси)

2007-12-26T16:07:41+02:00

Страхотно, Таня...!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-12-26T12:16:17+02:00

силно...много трогателно...и красиво.
...И в облак от любов...прекрасно е.
с много обич, Таня.
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

2007-12-26T11:51:35+02:00

И в облак от любов,
в окови от продажни думи за кой ли път
ще моля да се вричам.
МНОГО,МНОГО СИЛЕН СТИХ!!!
ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ!-ВЪЛЧО
malinka_loves_miro (Петя Боянова)

2007-12-26T10:17:36+02:00

Думите са излишни ...

Вечен устрем

Свързани произведения

Комментарии

Предложения