Вечен устрем

Dec 26, 2007, 9:16 AM

Poetry » Love

508 0 6

Издигам се във време неразделно.
Отключвам къщата, в която съм заспивала
и на разсъмване зората съм прегръщала.
Проклинам и възвеличавам
устрема на някогашната си ненасита.
Откривам свободата на мечтите
и нямам сили отново да ги имам.
В едно със минали прокоби и дъх на мед
заравям сластните си гримове.
Не бях ли ласка?...
Не бях ли спомен по небивала надежда?
Една увличаща ме неразбрана жажда
покрива ме с поквара и ми се надсмива.
И ето днес и утре, и нататък
ще съм нечия насита.
И в облак от любов,
в окови от продажни думи за кой ли път
ще моля да се вричам.

Таня Кирилова

06.10.2007

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vitaniya (Таня Цветанова)

2007-12-28T22:42:36+02:00

Много силен стих! Поздравления, Таня!
жулиетЪ (Вяра Филипова)

2007-12-26T21:27:16+02:00

Впечатлена съм, Таня!
Индиана (Криси)

2007-12-26T16:07:41+02:00

Страхотно, Таня...!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-12-26T12:16:17+02:00

силно...много трогателно...и красиво.
...И в облак от любов...прекрасно е.
с много обич, Таня.
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

2007-12-26T11:51:35+02:00

И в облак от любов,
в окови от продажни думи за кой ли път
ще моля да се вричам.
МНОГО,МНОГО СИЛЕН СТИХ!!!
ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ!-ВЪЛЧО
malinka_loves_miro (Петя Боянова)

2007-12-26T10:17:36+02:00

Думите са излишни ...