face04 (Таня Кирилова)
163 3746
26.12.2007 г., 9:16 ч.

Вечен устрем 

  Поезия » Любовна
507 0 6

Издигам се във време неразделно.
Отключвам къщата, в която съм заспивала
и на разсъмване зората съм прегръщала.
Проклинам и възвеличавам
устрема на някогашната си ненасита.
Откривам свободата на мечтите
и нямам сили отново да ги имам.
В едно със минали прокоби и дъх на мед
заравям сластните си гримове.
Не бях ли ласка?...
Не бях ли спомен по небивала надежда?
Една увличаща ме неразбрана жажда
покрива ме с поквара и ми се надсмива.
И ето днес и утре, и нататък
ще съм нечия насита.
И в облак от любов,
в окови от продажни думи за кой ли път
ще моля да се вричам.

 Таня Кирилова

06.10.2007

© Таня Кирилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??