25 мар. 2006 г., 22:12

Вечен залез

882 0 1
Грешно е да се презира младостта
да бъда грешница мечтая,
заточена във крепостта,
на запад, късче от безкрая.

Там, където залез вечен
обагря синьото небе във плам
и изгревът е на затвор обречен
сред поглъщащото черно,сам.

Нека си платя за дързостта
да бъда равнодушна пред позора,
наказана между умиращата светлина
и враговете на прекрасната Аврора.

Готова съм до края да изкупвам
гнева всевишен с поглед заслепен,
копнееща да бъда хоризонта,
целуната от залеза смутен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роксана Медичи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И това е много хубаво, тук виждам една изгряваще поетеса

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...