Вечен залез
Грешно е да се презира младостта
да бъда грешница мечтая,
заточена във крепостта,
на запад, късче от безкрая.
Там, където залез вечен
обагря синьото небе във плам
и изгревът е на затвор обречен
сред поглъщащото черно,сам.
Нека си платя за дързостта
да бъда равнодушна пред позора,
наказана между умиращата светлина
и враговете на прекрасната Аврора.
Готова съм до края да изкупвам
гнева всевишен с поглед заслепен,
копнееща да бъда хоризонта,
целуната от залеза смутен.
да бъда грешница мечтая,
заточена във крепостта,
на запад, късче от безкрая.
Там, където залез вечен
обагря синьото небе във плам
и изгревът е на затвор обречен
сред поглъщащото черно,сам.
Нека си платя за дързостта
да бъда равнодушна пред позора,
наказана между умиращата светлина
и враговете на прекрасната Аврора.
Готова съм до края да изкупвам
гнева всевишен с поглед заслепен,
копнееща да бъда хоризонта,
целуната от залеза смутен.
© Роксана Медичи All rights reserved.
