Вечер
Вечерта в полумрак прегръща
и размеква грубите черти,
земята комплиментът и връща
с песента на хиляди щурци.
Плачеща върба тъгува
по несбъднати мечти,
вятър мъката и чува
и нежно - тайни и шепти.
Първи светлини в града,
далечна музика и смях.
Прекрасна самодива - една
до мен - във сладък грях.
И за малко забравяме света
във кратката магия на нощта.
А на сутринта - мократа роса
ще отрони - поредната сълза.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алекс учо Все права защищены