14.01.2008 г., 11:31

Вечер

674 0 8
ВЕЧЕР

Вечерта в полумрак прегръща
и размеква грубите черти,
земята комплиментът и връща
с песента на хиляди щурци.

Плачеща върба тъгува
по несбъднати мечти,
вятър мъката и чува
и нежно - тайни и шепти.

Първи светлини в града,
далечна музика и смях.
Прекрасна самодива - една
до мен - във сладък грях.

И за малко забравяме света
във кратката магия на нощта.
А на сутринта - мократа роса
ще отрони - поредната сълза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...