Вечер
ВЕЧЕР
Вечерта в полумрак прегръща
и размеква грубите черти,
земята комплиментът и връща
с песента на хиляди щурци.
Плачеща върба тъгува
по несбъднати мечти,
вятър мъката и чува
и нежно - тайни и шепти.
Първи светлини в града,
далечна музика и смях.
Прекрасна самодива - една
до мен - във сладък грях.
И за малко забравяме света
във кратката магия на нощта.
А на сутринта - мократа роса
ще отрони - поредната сълза.
Вечерта в полумрак прегръща
и размеква грубите черти,
земята комплиментът и връща
с песента на хиляди щурци.
Плачеща върба тъгува
по несбъднати мечти,
вятър мъката и чува
и нежно - тайни и шепти.
Първи светлини в града,
далечна музика и смях.
Прекрасна самодива - една
до мен - във сладък грях.
И за малко забравяме света
във кратката магия на нощта.
А на сутринта - мократа роса
ще отрони - поредната сълза.
© Алекс учо All rights reserved.
