Jan 14, 2008, 11:31 AM

Вечер 

  Poetry » Love
536 0 8
ВЕЧЕР

Вечерта в полумрак прегръща
и размеква грубите черти,
земята комплиментът и връща
с песента на хиляди щурци.

Плачеща върба тъгува
по несбъднати мечти,
вятър мъката и чува
и нежно - тайни и шепти.

Първи светлини в града,
далечна музика и смях.
Прекрасна самодива - една
до мен - във сладък грях.

И за малко забравяме света
във кратката магия на нощта.
А на сутринта - мократа роса
ще отрони - поредната сълза.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??