stephanova (Йорданка Стефанова)
32 84
21 мая 2006 г., 14:48

Вечер 

  Поэзия
816 0 4

ВЕЧЕР

Вечер за теб аз мечтая,

как ме обхващаш с ръце,

В прегръдките ти как витая

като мъничко перце.

 

Вечер тебе сънувам.

В съня целуваш ме ти

и това сутрин бленувам,

защото скоро ще бъде само мечти.

 

Вечер без тебе не мога,

да те усещам искам до мен.

И през деня за нас се боря,

но знам, че идва Онзи ден.

 

Вечер съдбата проклинам -

защо ни щастливо събра

и сега ни погажда тоз номер.

и нашата връзка раздра.

 

Вечер звездите аз гледам -

напомнят ми за твойте очи -

и те сякаш отвръщат на мойте чисти сълзи.

 

Вечер аз плача -

не искам да оставам сама.

И тъмнината обвинявам,

макар друг да ми причинява това.

 

Вечер молитви отправям

към някой, към кого - не знам.

И го моля горещо,

да не угасва нашия плам.

 

Вечер любовта ми будува,

не заспива нито за миг

и сигнали към тебе изпраща -

целувки и изпълнен с болка вик.

 

Вечер топлина ме обгръща,

когато си спомня твоя лик,

но образът ти сякаш ме връща

към болката като удар с камшик.

 

Вечер, тишината в мойта стая

ми прилича на комик,

който сякаш ми се подиграва,

че съм сама в този миг.

 

Вечер, леглото празно,

зове тялото ти до мен,

но ти си заспал отдавна и не знаеш,

че чакам зарад теб новия ден.

 

Вечер, албумът със снимки

ми припомня щастливите дни

и позите безкрайни,

малко нагласени дори.

 

Вечер вятърът бучи,

но аз не мога да заспя,

защото знам, че те обичам и ще те сънувам до зори.

 

Но не искам вечер аз да те сънувам!

Искам през деня да си до мен!

А не след месец да се разделиме

и да страдам нощ и ден!

 

© Йорданка Стефанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??