Вечер
ВЕЧЕР
Вечер за теб аз мечтая,
как ме обхващаш с ръце,
В прегръдките ти как витая
като мъничко перце.
Вечер тебе сънувам.
В съня целуваш ме ти
и това сутрин бленувам,
защото скоро ще бъде само мечти.
Вечер без тебе не мога,
да те усещам искам до мен.
И през деня за нас се боря,
но знам, че идва Онзи ден.
Вечер съдбата проклинам -
защо ни щастливо събра
и сега ни погажда тоз номер.
и нашата връзка раздра.
Вечер звездите аз гледам -
напомнят ми за твойте очи -
и те сякаш отвръщат на мойте чисти сълзи.
Вечер аз плача -
не искам да оставам сама.
И тъмнината обвинявам,
макар друг да ми причинява това.
Вечер молитви отправям
към някой, към кого - не знам.
И го моля горещо,
да не угасва нашия плам.
Вечер любовта ми будува,
не заспива нито за миг
и сигнали към тебе изпраща -
целувки и изпълнен с болка вик.
Вечер топлина ме обгръща,
когато си спомня твоя лик,
но образът ти сякаш ме връща
към болката като удар с камшик.
Вечер, тишината в мойта стая
ми прилича на комик,
който сякаш ми се подиграва,
че съм сама в този миг.
Вечер, леглото празно,
зове тялото ти до мен,
но ти си заспал отдавна и не знаеш,
че чакам зарад теб новия ден.
Вечер, албумът със снимки
ми припомня щастливите дни
и позите безкрайни,
малко нагласени дори.
Вечер вятърът бучи,
но аз не мога да заспя,
защото знам, че те обичам и ще те сънувам до зори.
Но не искам вечер аз да те сънувам!
Искам през деня да си до мен!
А не след месец да се разделиме
и да страдам нощ и ден!
© Йорданка Стефанова All rights reserved.
