21 янв. 2012 г., 05:10

Вечер край морето

1.2K 0 22

Вечер край морето

 

Навънка се дотътри  Вечерта,

по стръмните пътеки на морето.

Отстъпи хоризонта на Деня...

Потрепват зениците на Небето.

 

От изток се подаде светлина...

И тръгна да минава Ширинето.

Сред пръските видях една Луна,

която се изкъпа във  Морето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми! Категорично! Има много лирика и добра подредба.
  • Има един начин да се получи логически издържан текст: "на деня" да се възприема като несъгласувано определение. В такъв словоред обаче това трудно може да се осъзнае с един, даже с два прочита. Просто съзнанието го възприема като непряко допълнение, а това е грешка на автора.
  • Кристин, не се хаби, мила, няма смисъл! Простотията е вродена и е до живот, просто се научи да я подминаваш!
  • Е-е-е, проследи още малко, де... светлината, която следва, е лунна.

    Господине, не Ви прави чест и последното обръщение. Ще Ви олекне, ако просто си признаете грешката, пък било и само пред себе си. Всички грешим. Трудно е, но силата е в това: да си признаеш, простиш, поучиш и продължиш. Какво ли се занимавам...
  • Ина, виждам че животът ти не е достатъчно интересен и затова върло даваш коментари наляво и надясно, за да минава някак ежедневието.Хубаво!Към конкретния въпрос, който задаваш... Колкото и да съм млада (да, годините ми са точни) все си мисля, че заяждането не издава симпатия. Поправи ме ако греша (коментара ти едва ли ще закъснее- все пак защо иначе си станала от леглото тази сутрин?! )! Никъде не съм споменала дали считаш или не считаш стихотворението за стихотворение. Ти сама си правиш изводи (скука- не прощава и на 40). Единственото за което те помолих най-добросъвестно е да не правиш коментари на неща, които са над твоето ниво. Най- малкото е тъпо.
    П.П. Благодаря за "супер си" За съжаление аз не мога да кажа същото....

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...