21.01.2012 г., 5:10

Вечер край морето

1.2K 0 22

Вечер край морето

 

Навънка се дотътри  Вечерта,

по стръмните пътеки на морето.

Отстъпи хоризонта на Деня...

Потрепват зениците на Небето.

 

От изток се подаде светлина...

И тръгна да минава Ширинето.

Сред пръските видях една Луна,

която се изкъпа във  Морето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми! Категорично! Има много лирика и добра подредба.
  • Има един начин да се получи логически издържан текст: "на деня" да се възприема като несъгласувано определение. В такъв словоред обаче това трудно може да се осъзнае с един, даже с два прочита. Просто съзнанието го възприема като непряко допълнение, а това е грешка на автора.
  • Кристин, не се хаби, мила, няма смисъл! Простотията е вродена и е до живот, просто се научи да я подминаваш!
  • Е-е-е, проследи още малко, де... светлината, която следва, е лунна.

    Господине, не Ви прави чест и последното обръщение. Ще Ви олекне, ако просто си признаете грешката, пък било и само пред себе си. Всички грешим. Трудно е, но силата е в това: да си признаеш, простиш, поучиш и продължиш. Какво ли се занимавам...
  • Ина, виждам че животът ти не е достатъчно интересен и затова върло даваш коментари наляво и надясно, за да минава някак ежедневието.Хубаво!Към конкретния въпрос, който задаваш... Колкото и да съм млада (да, годините ми са точни) все си мисля, че заяждането не издава симпатия. Поправи ме ако греша (коментара ти едва ли ще закъснее- все пак защо иначе си станала от леглото тази сутрин?! )! Никъде не съм споменала дали считаш или не считаш стихотворението за стихотворение. Ти сама си правиш изводи (скука- не прощава и на 40). Единственото за което те помолих най-добросъвестно е да не правиш коментари на неща, които са над твоето ниво. Най- малкото е тъпо.
    П.П. Благодаря за "супер си" За съжаление аз не мога да кажа същото....

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...