15 апр. 2021 г., 13:10

Вечер на спомените

453 0 0

 

Вечер на спомените

 

Отново есен... Вечер... Самотата

на паметта във „белите полета“

се блъска ката птици в тъмнината,

но вечерта сезонно е проклета...

 

Из Хаоса на Миналото бродя –

но там не търся ходове погрешни...

Аз пак съм сам... Свидетели не водя –

днес бившите трагедии са смешни...

 

Не правя преоценка на живота –

ненужна никому,безсмислена.

Какво успях?... Какво до днес не смогнах?...

Кое реалност бе?... Кое измислено?...

 

Ефектните жени, които любих

изчезнаха като мираж в пустинята –

дори и споменът за тях изгубих...

... Нестъкван даже огънят изстива...

 

Макар тревожно, щуро и хазартно

и да живях – понякога печелех!...

... А днес си искам любовта обратно

и жените, със които я споделях!...

 

14.04.2021.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...