15.04.2021 г., 13:10

Вечер на спомените

448 0 0

 

Вечер на спомените

 

Отново есен... Вечер... Самотата

на паметта във „белите полета“

се блъска ката птици в тъмнината,

но вечерта сезонно е проклета...

 

Из Хаоса на Миналото бродя –

но там не търся ходове погрешни...

Аз пак съм сам... Свидетели не водя –

днес бившите трагедии са смешни...

 

Не правя преоценка на живота –

ненужна никому,безсмислена.

Какво успях?... Какво до днес не смогнах?...

Кое реалност бе?... Кое измислено?...

 

Ефектните жени, които любих

изчезнаха като мираж в пустинята –

дори и споменът за тях изгубих...

... Нестъкван даже огънят изстива...

 

Макар тревожно, щуро и хазартно

и да живях – понякога печелех!...

... А днес си искам любовта обратно

и жените, със които я споделях!...

 

14.04.2021.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...