Вечер на спомените

Отново есен... Вечер... Самотата

на паметта във „белите полета“

се блъска ката птици в тъмнината,

но вечерта сезонно е проклета...

Из Хаоса на Миналото бродя –

но там не търся ходове погрешни...

Аз пак съм сам... Свидетели не водя –

днес бившите трагедии са смешни...

Не правя преоценка на живота –

ненужна никому,безсмислена.

Какво успях?... Какво до днес не смогнах?...

Кое реалност бе?... Кое измислено?...

Ефектните жени, които любих

изчезнаха като мираж в пустинята –

дори и споменът за тях изгубих...

... Нестъкван даже огънят изстива...

Макар тревожно, щуро и хазартно

и да живях – понякога печелех!...

... А днес си искам любовта обратно

и жените, със които я споделях!...

14.04.2021.