Apr 15, 2021, 1:10 PM

Вечер на спомените

  Poetry » Love
449 0 0

 

Вечер на спомените

 

Отново есен... Вечер... Самотата

на паметта във „белите полета“

се блъска ката птици в тъмнината,

но вечерта сезонно е проклета...

 

Из Хаоса на Миналото бродя –

но там не търся ходове погрешни...

Аз пак съм сам... Свидетели не водя –

днес бившите трагедии са смешни...

 

Не правя преоценка на живота –

ненужна никому,безсмислена.

Какво успях?... Какво до днес не смогнах?...

Кое реалност бе?... Кое измислено?...

 

Ефектните жени, които любих

изчезнаха като мираж в пустинята –

дори и споменът за тях изгубих...

... Нестъкван даже огънят изстива...

 

Макар тревожно, щуро и хазартно

и да живях – понякога печелех!...

... А днес си искам любовта обратно

и жените, със които я споделях!...

 

14.04.2021.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...