20 мар. 2021 г., 18:38

Вечер с лодка

632 0 1

 

Вечер с лодка

 

... птица някъде изкряка

като изстрел проехтя –

изведнъж се струпа мрака

неизбежен на нощта...

 

Залезът и той побегна,

а почернената площ –

върху океана легна

и Светът превърна в нощ...

 

И небето се чернее

с едри, бисерни звезди,

бриз внезапен ли повее –

удрят се в брега вълни.

 

Залюля се хоризонта

в такт със нощното небе...

Лодка някаква самотна

плава там... Но закъде́?...

 

О, не знае тя самата

щом поела е сега –

няма път през Самотата

и далече е брега!...

 

Щом е с вечерта самотна

може би не знае тя,

че да бяга от Живота

е безумна суета!...

 

И навярно се надява

да намери по Света:

за тъгата си забрава,

а за Любовта – мечта...

 

... но във пътища коварни

и Светът я чака с „мрак“,

за да съжали навярно –

някой ден за Роден бряг!...

 

*    *    *    *

... А тъмата се сгъстява,

птиците отдавна спят,

лодката безумно плава

към бленуваният свят!...

 

17.03.2021.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...