18 мая 2019 г., 03:51

Вечер в Родината на Бога...*

434 1 0

 

 

Вечер в Родината на Бога...*

 

На Залез вълшебството лумна

във огнен портал към нощта,

а от небето безшумна

се спусна над мен Вечността...

 

Дочу ми се шум от кервани,

но нямаше пресни следи...

Мираж ли забързан подкани 

Пустинният дух, може би?...

 

Подмамва космичния огън

и звезден засипва ме прах 

не питам, а тръгвам към Бога...

Последен ли, аз го познах!...

 

... Роден и живял Той в Пустинята,

(човешката страст преживял)

за него била тя Родина 

избрана във Земният дял...

 

Загледан далече, далече

стоеше пред мене сега,

Той в тази божествена вечер 

омесила страст и тъга...

 

На фона на залезът гаснещ

бе с чудно втъкан силует:

поравно с младежка изящност

и строгият стил на аскет...

 

С носталгия ли го привлече

на залеза властният зов

и бе във пустинната вечер

за жергвени страсти готов,

 

илѝ пък напълно отчаян

сега от човешкия род 

Той търсеше, (слязал от Рая!)

към Времето минало брод?...

 

Оказа се Нашето племе

в Живота се май възгордя,

и тъй, че Безкрайното време

поиска за своя съдба...

 

Но помнещ самото Начало

онуй непонятно „преди” 

Бог в залеза: Времето спряло

ли искаше да подреди?...

 

... Да върне Живота отново

в Началото... В Старият път,

където Страстта е сурово

усѐщане в приказен кът...

 

Отново зад дюни подвижни

да идва Мария сама,

запомнила нежните грижи

в живота на всяка жена...

 

В столетия не остаряла,

безумно красива до днес

поела в зори от Магдала

да бъде със него нощес,

 

и за да делят самотата

телата им в тих диалог...

Без Тайнства дошли от Жената:

самотен е, даже и Бог!...

 

... А нещо край него изсъска,

размърда се и пропълзя 

фин прах от гърба си изтръска

Пустинната малка змия...

 

Той трепна неволно защото

от Рая бе също и тя

и как се зачева Живота 

да издаде във нощта...

 

... Повдигна очи към небето:

една Опашата звезда

там сочеше мястото гдето

роден бе във ясла в нощта...

 

А толкова време измина,

но в дясно на своя баща:

Мария и тази Пустиня --

Той виждаше през Вечността...

 

...По спомени пак се прехласна --

човешки се пак размечта...

 

... А залезът бавно угасна...

... В Пустинята падна нощта...

 

12.12.2017.                                           

*повечето човешки религии са зародени

в пустините

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...