18.05.2019 г., 3:51

Вечер в Родината на Бога...*

436 1 0

 

 

Вечер в Родината на Бога...*

 

На Залез вълшебството лумна

във огнен портал към нощта,

а от небето безшумна

се спусна над мен Вечността...

 

Дочу ми се шум от кервани,

но нямаше пресни следи...

Мираж ли забързан подкани 

Пустинният дух, може би?...

 

Подмамва космичния огън

и звезден засипва ме прах 

не питам, а тръгвам към Бога...

Последен ли, аз го познах!...

 

... Роден и живял Той в Пустинята,

(човешката страст преживял)

за него била тя Родина 

избрана във Земният дял...

 

Загледан далече, далече

стоеше пред мене сега,

Той в тази божествена вечер 

омесила страст и тъга...

 

На фона на залезът гаснещ

бе с чудно втъкан силует:

поравно с младежка изящност

и строгият стил на аскет...

 

С носталгия ли го привлече

на залеза властният зов

и бе във пустинната вечер

за жергвени страсти готов,

 

илѝ пък напълно отчаян

сега от човешкия род 

Той търсеше, (слязал от Рая!)

към Времето минало брод?...

 

Оказа се Нашето племе

в Живота се май възгордя,

и тъй, че Безкрайното време

поиска за своя съдба...

 

Но помнещ самото Начало

онуй непонятно „преди” 

Бог в залеза: Времето спряло

ли искаше да подреди?...

 

... Да върне Живота отново

в Началото... В Старият път,

където Страстта е сурово

усѐщане в приказен кът...

 

Отново зад дюни подвижни

да идва Мария сама,

запомнила нежните грижи

в живота на всяка жена...

 

В столетия не остаряла,

безумно красива до днес

поела в зори от Магдала

да бъде със него нощес,

 

и за да делят самотата

телата им в тих диалог...

Без Тайнства дошли от Жената:

самотен е, даже и Бог!...

 

... А нещо край него изсъска,

размърда се и пропълзя 

фин прах от гърба си изтръска

Пустинната малка змия...

 

Той трепна неволно защото

от Рая бе също и тя

и как се зачева Живота 

да издаде във нощта...

 

... Повдигна очи към небето:

една Опашата звезда

там сочеше мястото гдето

роден бе във ясла в нощта...

 

А толкова време измина,

но в дясно на своя баща:

Мария и тази Пустиня --

Той виждаше през Вечността...

 

...По спомени пак се прехласна --

човешки се пак размечта...

 

... А залезът бавно угасна...

... В Пустинята падна нощта...

 

12.12.2017.                                           

*повечето човешки религии са зародени

в пустините

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...