Вечер в Родината на Бога...*

Вечер в Родината на Бога...*

На Залез вълшебството лумна

във огнен портал към нощта,

а от небето безшумна

се спусна над мен Вечността...

Дочу ми се шум от кервани,

но нямаше пресни следи...

Мираж ли забързан подкани –

Пустинният дух, може би?...

Подмамва космичния огън

и звезден засипва ме прах –

не питам, а тръгвам към Бога...

Последен ли, аз го познах!...

... Роден и живял Той в Пустинята,

(човешката страст преживял)

за него била тя Родина –

избрана във Земният дял...

Загледан далече, далече

стоеше пред мене сега,

Той в тази божествена вечер –

омесила страст и тъга...

На фона на залезът гаснещ

бе с чудно втъкан силует:

поравно с младежка изящност

и строгият стил на аскет...

С носталгия ли го привлече

на залеза властният зов

и бе във пустинната вечер

за жергвени страсти готов,

илѝ пък напълно отчаян

сега от човешкия род –

Той търсеше, (слязал от Рая!)

към Времето минало брод?...

Оказа се Нашето племе

в Живота се май възгордя,

и тъй, че Безкрайното време

поиска за своя съдба...

Но помнещ самото Начало –

онуй непонятно „преди” –

Бог в залеза: Времето спряло

ли искаше да подреди?...

... Да върне Живота отново

в Началото... В Старият път,

където Страстта е сурово

усѐщане в приказен кът...

Отново зад дюни подвижни

да идва Мария сама,

запомнила нежните грижи

в живота на всяка жена...

В столетия не остаряла,

безумно красива до днес –

поела в зори от Магдала

да бъде със него нощес,

и за да делят самотата

телата им в тих диалог...

Без Тайнства дошли от Жената:

самотен е, даже и Бог!...

... А нещо край него изсъска,

размърда се и пропълзя –

фин прах от гърба си изтръска

Пустинната малка змия...

Той трепна неволно защото

от Рая бе също и тя

и как се зачева Живота –

да издаде във нощта...

... Повдигна очи към небето:

една Опашата звезда

там сочеше мястото гдето

роден бе във ясла в нощта...

А толкова време измина,

но в дясно на своя баща:

Мария и тази Пустиня --

Той виждаше през Вечността...

...По спомени пак се прехласна --

човешки се пак размечта...

... А залезът бавно угасна...

... В Пустинята падна нощта...

12.12.2017.                                           

*повечето човешки религии са зародени

в пустините