21 мар. 2018 г., 11:44

Вечер в село №2

402 1 1

Усмихне ли ми се луната,
край нея трепнат ли звезди,
във пазвата на тъмнината
си спомням мойте младини!

В Драгойново съм в мойто село,
във мойте светли младини,
навлизам в миналото смело,
припомням си щастливи дни!

Аз влизам в старата ни къща
със занца и със одая,
където мама ме прегръща
и аз но скута и седя!

Баща ми в селските потури,
е седнал в нашта судорма;
а баба ми вари болгура
и заешката капама..

Със.кака ми сме на чардака,
играем, в житото гребем.
Щом хвърли залеза позлата,
софрата слоим до ядем.

А дойдат ли си и козите
и млякото им издоим,
с кумшиите сме пред вратите
и сладки приказки редим.

А някъде из махалата,
дочуваме момински смях.
И мъжки кикот в тъмнината
се извисява покрай тях!

Луната свети... И звездите...
А мераците не спят!
И самодивите в реката,
жадуват да се задомят!

ХорАта в село не забравям,
щом празници се заредят.
За всичко детството си благославям,
началото на моя път!


23.05.2002, София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....