Вечер в село №2
Усмихне ли ми се луната,
край нея трепнат ли звезди,
във пазвата на тъмнината
си спомням мойте младини!
В Драгойново съм в мойто село,
във мойте светли младини,
навлизам в миналото смело,
припомням си щастливи дни!
Аз влизам в старата ни къща
със занца и със одая,
където мама ме прегръща
и аз но скута и седя!
Баща ми в селските потури,
е седнал в нашта судорма;
а баба ми вари болгура
и заешката капама..
Със.кака ми сме на чардака,
играем, в житото гребем.
Щом хвърли залеза позлата,
софрата слоим до ядем.
А дойдат ли си и козите
и млякото им издоим,
с кумшиите сме пред вратите
и сладки приказки редим.
А някъде из махалата,
дочуваме момински смях.
И мъжки кикот в тъмнината
се извисява покрай тях!
Луната свети... И звездите...
А мераците не спят!
И самодивите в реката,
жадуват да се задомят!
ХорАта в село не забравям,
щом празници се заредят.
За всичко детството си благославям,
началото на моя път!
23.05.2002, София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
