Вечер в село №2

Усмихне ли ми се луната,
край нея трепнат ли звезди,
във пазвата на тъмнината
си спомням мойте младини!

В Драгойново съм в мойто село,
във мойте светли младини,
навлизам в миналото смело,
припомням си щастливи дни!

Аз влизам в старата ни къща
със занца и със одая,
където мама ме прегръща
и аз но скута и седя!

Баща ми в селските потури,
е седнал в нашта судорма;
а баба ми вари болгура
и заешката капама..

Със.кака ми сме на чардака,
играем, в житото гребем.
Щом хвърли залеза позлата,
софрата слоим до ядем.

А дойдат ли си и козите
и млякото им издоим,
с кумшиите сме пред вратите
и сладки приказки редим.

А някъде из махалата,
дочуваме момински смях.
И мъжки кикот в тъмнината
се извисява покрай тях!

Луната свети... И звездите...
А мераците не спят!
И самодивите в реката,
жадуват да се задомят!

ХорАта в село не забравям,
щом празници се заредят.
За всичко детството си благославям,
началото на моя път!

23.05.2002, София