Вечерни мисли край морето
Във моята душа моряшка
ухае на море и сол.
И спомена, като тояжка
подпира хълбока ми гол.
Стоя на този бряг вечерен
и губя погледа си в мрак.
А там, на хоризонта черен
се вдига лунният матрак.
И кратки светлини от фара
далдисват в морското небе.
Далече някъде цигара
горещо въздуха оре.
Прииждат тихите вълнички
и ближат пясъка студен.
А после пръските - сълзички,
намокрят спомен разграден.
И споменът сега ме връща
назад във детските ми дни
и как морето ме прегръща
със свойте нощни светлини.
Сега усещам как ме сгрява
в сърцето морската любов.
И сякаш тя ме подмладява
за дълъг път да съм готов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
