Зеленият дъжд пак се крие в чемшира,
а лятото сбира си вече багажа.
И залезът днешен преваля баира,
а нощните птици остават на стража.
И спъват краката си тъмните нощи,
и розови стават след залез баири.
Изтръпват във мене човешките мощи –
щурчето в душата ми тихичко свири.
Треви – окосени – на купи събрани,
опъват в стърнището дългите сенки.
Лозята – узрели – са вече обрани...
Момите си правят вечерни седенки.