Зеленият дъжд пак се крие в чемшира,
а лятото сбира си вече багажа.
И залезът днешен преваля баира,
а нощните птици остават на стража.
И спъват краката си тъмните нощи,
и розови стават след залез баири.
Изтръпват във мене човешките мощи –
щурчето в душата ми тихичко свири.
Треви – окосени – на купи събрани,
опъват в стърнището дългите сенки.
Лозята – узрели – са вече обрани...
Момите си правят вечерни седенки.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
